20.09.2012 г., 10:20

Природен закон

864 0 2

Природен закон

 

С годините косите побеляват.

Мъдростта раздава светлина.

Сянка бледнее в душата,

спомени често се връщат с тъга.

 

Законите на природата за живота

еднакви са за всеки, знай.

Човекът, тази машина на земята,

взема своя дял и пай.

 

А той, животът, някак бързо си отива,

докосва ни със снежнобял воал.

На лицата ни има вече бръчки,

сумат и неща видял.

 

Трепна на усните ми пак усмивка.

Прегърнах я, с годините я взех.

Повиках тази усмивка да погледна

като лист откъснат, златисто-чист.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На лицато ни има вече бръчки
    сумати неща видял.
    Просто грешка при писането-това е.
    Не зная кое госпожо го виждате като веселба?Можи би грешката при писането ли?Все ми е едно-така съм го разбрала така съм го написала.
  • "На лицата ни има вече бръчки,
    сумат и неща видял."
    Бръчка - женски род, лице - ср.род, къде е мъжкият род дето е видял
    "сумат и" неща?
    Цялото е веселба голяма!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...