Sep 20, 2012, 10:20 AM

Природен закон 

  Poetry » Other
626 0 2

Природен закон

 

С годините косите побеляват.

Мъдростта раздава светлина.

Сянка бледнее в душата,

спомени често се връщат с тъга.

 

Законите на природата за живота

еднакви са за всеки, знай.

Човекът, тази машина на земята,

взема своя дял и пай.

 

А той, животът, някак бързо си отива,

докосва ни със снежнобял воал.

На лицата ни има вече бръчки,

сумат и неща видял.

 

Трепна на усните ми пак усмивка.

Прегърнах я, с годините я взех.

Повиках тази усмивка да погледна

като лист откъснат, златисто-чист.

 

 

 

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На лицато ни има вече бръчки
    сумати неща видял.
    Просто грешка при писането-това е.
    Не зная кое госпожо го виждате като веселба?Можи би грешката при писането ли?Все ми е едно-така съм го разбрала така съм го написала.
  • "На лицата ни има вече бръчки,
    сумат и неща видял."
    Бръчка - женски род, лице - ср.род, къде е мъжкият род дето е видял
    "сумат и" неща?
    Цялото е веселба голяма!
Random works
: ??:??