Sep 20, 2012, 10:20 AM

Природен закон

  Poetry » Other
867 0 2

Природен закон

 

С годините косите побеляват.

Мъдростта раздава светлина.

Сянка бледнее в душата,

спомени често се връщат с тъга.

 

Законите на природата за живота

еднакви са за всеки, знай.

Човекът, тази машина на земята,

взема своя дял и пай.

 

А той, животът, някак бързо си отива,

докосва ни със снежнобял воал.

На лицата ни има вече бръчки,

сумат и неща видял.

 

Трепна на усните ми пак усмивка.

Прегърнах я, с годините я взех.

Повиках тази усмивка да погледна

като лист откъснат, златисто-чист.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • На лицато ни има вече бръчки
    сумати неща видял.
    Просто грешка при писането-това е.
    Не зная кое госпожо го виждате като веселба?Можи би грешката при писането ли?Все ми е едно-така съм го разбрала така съм го написала.
  • "На лицата ни има вече бръчки,
    сумат и неща видял."
    Бръчка - женски род, лице - ср.род, къде е мъжкият род дето е видял
    "сумат и" неща?
    Цялото е веселба голяма!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....