12 jul 2022, 9:39  

Природна магия

  Poesía
432 3 8

ПРИРОДНА МАГИЯ

 

Дали не съм замесвана с тесто,

в което някой е прибавил пепел,

горчив бадем, поръска морска сол,

лъжичка мед от корени на репей?

 

Сънувам често чужди домове,

но как във тях съм влязла – не разбирам.

Стаени спомени – от векове,

у мен защо във тъмното извират?

 

Не разпознавам в сенки и лица

ни едного от своите приятели.

Но мога да приготвя чаша чай –

която да оставя пред вратата.

 

Да се търкулна – слънчево кълбо,

по синора край жлътналата нива,

да знам, че всяко стръкче е любов

и в щедрите ръце на Бог отива.

 

Така красиво е във този сън –

уютно ми е, в него ли прекрача.

Не ме примамвай да изляза вън –

в разбухналите повесма на здрача,

 

към изхода от седмото небе,

в полята с кадифена лавандула...

Изтръгнат ли ме някога от теб,

не ме събуждай – нека да сънувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...