3 abr 2008, 21:30

Природна стихия

  Poesía » Otra
1.3K 0 0
 

                                               Природна  стихия

 

   Обземат ме чувства, които

   Горят в душата ми

сЪщинска  вихрушка от емоции и сила

   Неочакван порой от действия и думи

 

   Внезапно спокойствие

мОлитва и усамотение

   Докрай потопена в океан от размишления

   А струи на спокойствие изпълват пространството

 

   Зов за помощ

   Ек на недоволство и разочарование

   Моралът чезне под калта и пепелта                                                   

накраЯ с грохот и тътен се срива светът

 

   Във вихъра на музиката и на танца

изпЪлнени с веселие и смях

   Заедно с лицата познати и свидни

  До висините се понасям с устрем

  Устрем, който ми дава криле, а някъде

  Хвърчило се рее в небосвода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивана Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...