Природна  стихия

   Обземат ме чувства, които

   Горят в душата ми

сЪщинска  вихрушка от емоции и сила

   Неочакван порой от действия и думи

   Внезапно спокойствие

мОлитва и усамотение

   Докрай потопена в океан от размишления

   А струи на спокойствие изпълват пространството

   Зов за помощ

   Ек на недоволство и разочарование

   Моралът чезне под калта и пепелта                                                   

накраЯ с грохот и тътен се срива светът

   Във вихъра на музиката и на танца

изпЪлнени с веселие и смях

   Заедно с лицата познати и свидни

  До висините се понасям с устрем

  Устрем, който ми дава криле, а някъде

  Хвърчило се рее в небосвода!