3.04.2008 г., 21:30

Природна стихия

1.3K 0 0
 

                                               Природна  стихия

 

   Обземат ме чувства, които

   Горят в душата ми

сЪщинска  вихрушка от емоции и сила

   Неочакван порой от действия и думи

 

   Внезапно спокойствие

мОлитва и усамотение

   Докрай потопена в океан от размишления

   А струи на спокойствие изпълват пространството

 

   Зов за помощ

   Ек на недоволство и разочарование

   Моралът чезне под калта и пепелта                                                   

накраЯ с грохот и тътен се срива светът

 

   Във вихъра на музиката и на танца

изпЪлнени с веселие и смях

   Заедно с лицата познати и свидни

  До висините се понасям с устрем

  Устрем, който ми дава криле, а някъде

  Хвърчило се рее в небосвода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивана Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...