22 jun 2007, 18:36

Присмиват се

  Poesía
762 0 1
  Жестока съм, но искам да сьм мила,
  на хората да мога да прощавам,
  когато с наглост във очите се присмиват
  на този, който най-малко заслужава. 
 
  А те присмиват се, защото не разбират,
  със смях разкриват, че са тесногръди,
  че за тях красивото е външно само,
  пък стиха е просто празни думи 

  и прекланят се, но никога пред Господ,
  та те далече са от него твърде много,
  щом душите биха си продали, ако
  има кой да им ги купи с материалност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...