Jun 22, 2007, 6:36 PM

Присмиват се

  Poetry
764 0 1
  Жестока съм, но искам да сьм мила,
  на хората да мога да прощавам,
  когато с наглост във очите се присмиват
  на този, който най-малко заслужава. 
 
  А те присмиват се, защото не разбират,
  със смях разкриват, че са тесногръди,
  че за тях красивото е външно само,
  пък стиха е просто празни думи 

  и прекланят се, но никога пред Господ,
  та те далече са от него твърде много,
  щом душите биха си продали, ако
  има кой да им ги купи с материалност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...