16 ene 2009, 11:01

Приспивно

  Poesía
1.7K 0 17
 

„Кой чука в този късен час.
Аз чукам - каза Финли.
Върви си, всички спят у нас.
Не всички - каза Финли."

                            Робърт Бърнс

 

 

Недей да плачеш, мила. Във синя нощ

луната е красива, прилича ми на теб.

(Изобщо всичко с тебе свързвам.)

Измислил съм й ново име

и ти го давам (не плачи ме).

Луна ти давам с мойто име

да те приспива - с нани, нани-на...

 

Недей, недей да плачеш, мила,

сълзите на жена са самодивска сила,

а аз съм много слаб (не ми отива

на тях да се подпра), убива мисълта

за тежките им звуци, когато падат

по голото ти рамо... и по гръдта.

Приспивам те, приспивам с нани-на...

 

Недей, недей така, любима...

(Ах, колко си красива, когато те приспивам.)

Спи... на-ни, на-ни-на... във мойта тишина...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...сълзите на жена са самодивска сила...". Нека и аз да го цитирам, защото е много точно казано!
  • Сърдечни благодарности на всички и спокойна нощ! Благодаря ви!
  • Веси радвам се за теб и успех - стискам палци!
    Дано някой нежен глас попее... представям си... божествено
    и близко пишеш!!!
  • С удоволствие прочетох!
    Привет!
  • И как се заспива след такива думи?!
    Безсънните нощи винаги съпровождат любовта.
    И нека ги има...
    Поздрав, Весела!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...