16.01.2009 г., 11:01

Приспивно

1.7K 0 17
 

„Кой чука в този късен час.
Аз чукам - каза Финли.
Върви си, всички спят у нас.
Не всички - каза Финли."

                            Робърт Бърнс

 

 

Недей да плачеш, мила. Във синя нощ

луната е красива, прилича ми на теб.

(Изобщо всичко с тебе свързвам.)

Измислил съм й ново име

и ти го давам (не плачи ме).

Луна ти давам с мойто име

да те приспива - с нани, нани-на...

 

Недей, недей да плачеш, мила,

сълзите на жена са самодивска сила,

а аз съм много слаб (не ми отива

на тях да се подпра), убива мисълта

за тежките им звуци, когато падат

по голото ти рамо... и по гръдта.

Приспивам те, приспивам с нани-на...

 

Недей, недей така, любима...

(Ах, колко си красива, когато те приспивам.)

Спи... на-ни, на-ни-на... във мойта тишина...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...сълзите на жена са самодивска сила...". Нека и аз да го цитирам, защото е много точно казано!
  • Сърдечни благодарности на всички и спокойна нощ! Благодаря ви!
  • Веси радвам се за теб и успех - стискам палци!
    Дано някой нежен глас попее... представям си... божествено
    и близко пишеш!!!
  • С удоволствие прочетох!
    Привет!
  • И как се заспива след такива думи?!
    Безсънните нощи винаги съпровождат любовта.
    И нека ги има...
    Поздрав, Весела!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...