1 oct 2008, 15:33

Пристан 

  Poesía » De amor
660 0 0

Стоя пред листа бял

и чакам да дочуя воя

на вятъра заспал и на душата своя.

Че в нея вече трети ден

се гонят и бушуват световете

на твоя образ и на твоя идеал,

тъй мил и тъй тревожен.

Дойде, погуби ме и си отиде.

Сълза отроних, за да се измия.

Но падна в бездната на счупената ми любов,

разля се в тайния ми свят

на копнеж и очакване.

И притихна самотният пристан

в плен на кораба с черни платна.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??