Oct 1, 2008, 3:33 PM

Пристан 

  Poetry » Love
592 0 0

Стоя пред листа бял

и чакам да дочуя воя

на вятъра заспал и на душата своя.

Че в нея вече трети ден

се гонят и бушуват световете

на твоя образ и на твоя идеал,

тъй мил и тъй тревожен.

Дойде, погуби ме и си отиде.

Сълза отроних, за да се измия.

Но падна в бездната на счупената ми любов,

разля се в тайния ми свят

на копнеж и очакване.

И притихна самотният пристан

в плен на кораба с черни платна.

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??