1.10.2008 г., 15:33 ч.

Пристан 

  Поезия » Любовна
667 0 0

Стоя пред листа бял

и чакам да дочуя воя

на вятъра заспал и на душата своя.

Че в нея вече трети ден

се гонят и бушуват световете

на твоя образ и на твоя идеал,

тъй мил и тъй тревожен.

Дойде, погуби ме и си отиде.

Сълза отроних, за да се измия.

Но падна в бездната на счупената ми любов,

разля се в тайния ми свят

на копнеж и очакване.

И притихна самотният пристан

в плен на кораба с черни платна.

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??