Пристан
962
0
0
Стоя пред листа бял
и чакам да дочуя воя
на вятъра заспал и на душата своя.
Че в нея вече трети ден
се гонят и бушуват световете
на твоя образ и на твоя идеал,
тъй мил и тъй тревожен.
Дойде, погуби ме и си отиде.
Сълза отроних, за да се измия.
Но падна в бездната на счупената ми любов,
разля се в тайния ми свят
на копнеж и очакване.
И притихна самотният пристан
в плен на кораба с черни платна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Всички права запазени
