ПРИСТАН ЗА ИЗГУБЕНИ КОРАБИ
Имам таен прозорец в сърцето си,
там надничам понякога плахо –
избледнява сред здрача селцето,
капе тъжно дъждовната стряха,
свидни стъпчици пътят изтрива,
гланца пукат гледжосани грънци,
подивял сред мокреш и коприва,
стълба паякът вдига към слънцето,
сред вълните от пурпур и злато
вечерта акостира в брезичките,
и звънтят в тишината листата ...