14 oct 2021, 16:13

Пристана в сърцето 

  Poesía » Otra
632 2 9

Препускат спомените, като оживели,

препъват се в неказани слова, 

говорят си с мечтите ми най-смели,

Разголват и душата след това.

 

Откривам щастието в старата ни къща

заспало е на сянка под асмата,

с ръцете топли татко ме прегръща

и пак сме всички, пълна е софрата.

 

Във своят край човек се връща

към оня пристан скътан във сърцето,

където мило, нежно го обгръща

онази тиха лудост на детето.

 

 

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??