14 окт. 2021 г., 16:13

Пристана в сърцето 

  Поэзия » Другая
798 2 9

Препускат спомените, като оживели,

препъват се в неказани слова, 

говорят си с мечтите ми най-смели,

Разголват и душата след това.

 

Откривам щастието в старата ни къща

заспало е на сянка под асмата,

с ръцете топли татко ме прегръща

и пак сме всички, пълна е софрата.

 

Във своят край човек се връща

към оня пристан скътан във сърцето,

където мило, нежно го обгръща

онази тиха лудост на детето.

 

 

© Доника Стоянова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

За да претърпиш корабокрушение, първо трябва да имаш кораб »

16 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??