Препускат спомените, като оживели,
препъват се в неказани слова,
говорят си с мечтите ми най-смели,
Разголват и душата след това.
Откривам щастието в старата ни къща
заспало е на сянка под асмата,
с ръцете топли татко ме прегръща
и пак сме всички, пълна е софрата.
Във своят край човек се връща
към оня пристан скътан във сърцето,
където мило, нежно го обгръща
онази тиха лудост на детето.
© Доника Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
