Пристана в сърцето
Препускат спомените, като оживели,
препъват се в неказани слова,
говорят си с мечтите ми най-смели,
Разголват и душата след това.
Откривам щастието в старата ни къща
заспало е на сянка под асмата,
с ръцете топли татко ме прегръща
и пак сме всички, пълна е софрата.
Във своят край човек се връща
към оня пристан скътан във сърцето,
където мило, нежно го обгръща
онази тиха лудост на детето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доника Стоянова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
