10 abr 2011, 11:28

Пристанище за наивници

  Poesía
1.1K 0 1

В сложен ребус от очаквани надежди,

се гмуркаха детските ни мисли.

А пътищата, подобно паяжинни прежди,

за жалост, не водеха към "Дисни".

 

 

Така, загубили всякакво търпение,

плавахме към свойте дестинации,

а животът, от неговото сътворение,

ни предлага безброй комбинации.

 

 

Нерядко докосвайки тези мечти,

се оказваме безпътни и кухи.

А пристанище за наш'те наивни души,

са телата ни - невиждащи, глухи.

 

 

Сега сме тук, сред хилядите мачти.

Не на място, като сняг през юни.

В море от книжни платноходи,

очаквайки да се превърнат в шхуни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мечтите ни често пъти се губят в прегръдката на грубия живот!...Поздрави за уникалния стих,Леонид! Много ми хареса!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...