10 abr 2011, 11:28

Пристанище за наивници

  Poesía
1.1K 0 1

В сложен ребус от очаквани надежди,

се гмуркаха детските ни мисли.

А пътищата, подобно паяжинни прежди,

за жалост, не водеха към "Дисни".

 

 

Така, загубили всякакво търпение,

плавахме към свойте дестинации,

а животът, от неговото сътворение,

ни предлага безброй комбинации.

 

 

Нерядко докосвайки тези мечти,

се оказваме безпътни и кухи.

А пристанище за наш'те наивни души,

са телата ни - невиждащи, глухи.

 

 

Сега сме тук, сред хилядите мачти.

Не на място, като сняг през юни.

В море от книжни платноходи,

очаквайки да се превърнат в шхуни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мечтите ни често пъти се губят в прегръдката на грубия живот!...Поздрави за уникалния стих,Леонид! Много ми хареса!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...