10 abr 2011, 11:28

Пристанище за наивници

  Poesía
1.1K 0 1

В сложен ребус от очаквани надежди,

се гмуркаха детските ни мисли.

А пътищата, подобно паяжинни прежди,

за жалост, не водеха към "Дисни".

 

 

Така, загубили всякакво търпение,

плавахме към свойте дестинации,

а животът, от неговото сътворение,

ни предлага безброй комбинации.

 

 

Нерядко докосвайки тези мечти,

се оказваме безпътни и кухи.

А пристанище за наш'те наивни души,

са телата ни - невиждащи, глухи.

 

 

Сега сме тук, сред хилядите мачти.

Не на място, като сняг през юни.

В море от книжни платноходи,

очаквайки да се превърнат в шхуни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мечтите ни често пъти се губят в прегръдката на грубия живот!...Поздрави за уникалния стих,Леонид! Много ми хареса!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...