Пристанище за наивници
В сложен ребус от очаквани надежди,
се гмуркаха детските ни мисли.
А пътищата, подобно паяжинни прежди,
за жалост, не водеха към "Дисни".
Така, загубили всякакво търпение,
плавахме към свойте дестинации,
а животът, от неговото сътворение,
ни предлага безброй комбинации.
Нерядко докосвайки тези мечти,
се оказваме безпътни и кухи.
А пристанище за наш'те наивни души,
са телата ни - невиждащи, глухи.
Сега сме тук, сред хилядите мачти.
Не на място, като сняг през юни.
В море от книжни платноходи,
очаквайки да се превърнат в шхуни!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Много ми хареса!