В сложен ребус от очаквани надежди,

се гмуркаха детските ни мисли.

А пътищата, подобно паяжинни прежди,

за жалост, не водеха към "Дисни".

Така, загубили всякакво търпение,

плавахме към свойте дестинации,

а животът, от неговото сътворение,

ни предлага безброй комбинации.

Нерядко докосвайки тези мечти,

се оказваме безпътни и кухи.

А пристанище за наш'те наивни души,

са телата ни - невиждащи, глухи.

Сега сме тук, сред хилядите мачти.

Не на място, като сняг през юни.

В море от книжни платноходи,

очаквайки да се превърнат в шхуни!