30 may 2019, 9:24

Пристрастена

  Poesía
1.8K 19 18

Събудих се с мъждукащо прозрение –

пристрастия изпитвам. Непростимо е!

Проблесна закъсняло просветление –

без тях да съществувам, немислимо е!

 

Към вътрешния чар изпитвам слабости

и няма ли го, някак натъжена съм.

Денят е лек и пълен е със радости

щом дневна доза чар осигурена е.

 

Усещам към доброто аз пристрастие,

а липсата душата разболява ми.

Но срещите със него носят щастие

и дневна доза радост те доставят. И …

 

Пристрастие изпитвам, и влечение,

към любовта – онази, безусловната.

И всеки миг със нея е лечение,

диета е, и то най-здравословната.

 

Каквото и да казват психолозите,

за мен са важни всичките пристрастия

и искам всеки ден да вземам дозите,

а те да утоляват в мене страстите.

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прегръщам те, Бени и ти благодаря!
  • Чудесен замисъл и реализация!.. Убедителен финал! Браво, Веси!
  • Благодаря ти, Гавраиле! Усмихнат и спокоен ден ти желая!
  • Еси,правилно не вярвай на психолозите те са по залозите които почти никога не се сбъдват.
  • Краси, благодаря ти за хубавия коментар! Така си е
    Стойчо, както винаги си оригинален. Поставям в раздел "можещи" Благодаря ти и за чудесните пожелания! Чак ми се прищя да отида на фитнес ....
    Дани, благодаря сърдечно! Радва ме присъствието ти тук.... всеки път....
    Ели, любима е, нали? Много ти благодаря!
    Океан, благодаря ти, че се спря при мен!
    Ачо, благодаря ти пак, и пак, и пак... До нови!
    Руми, прегръщам те и ти благодаря от сърце!
    Ангелче, за малко да те пропусна. Нямаше да си простя. Много, много ти благодаря!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...