May 30, 2019, 9:24 AM

Пристрастена

  Poetry
1.8K 19 18

Събудих се с мъждукащо прозрение –

пристрастия изпитвам. Непростимо е!

Проблесна закъсняло просветление –

без тях да съществувам, немислимо е!

 

Към вътрешния чар изпитвам слабости

и няма ли го, някак натъжена съм.

Денят е лек и пълен е със радости

щом дневна доза чар осигурена е.

 

Усещам към доброто аз пристрастие,

а липсата душата разболява ми.

Но срещите със него носят щастие

и дневна доза радост те доставят. И …

 

Пристрастие изпитвам, и влечение,

към любовта – онази, безусловната.

И всеки миг със нея е лечение,

диета е, и то най-здравословната.

 

Каквото и да казват психолозите,

за мен са важни всичките пристрастия

и искам всеки ден да вземам дозите,

а те да утоляват в мене страстите.

 

Веси_Еси (Еси)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Еси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прегръщам те, Бени и ти благодаря!
  • Чудесен замисъл и реализация!.. Убедителен финал! Браво, Веси!
  • Благодаря ти, Гавраиле! Усмихнат и спокоен ден ти желая!
  • Еси,правилно не вярвай на психолозите те са по залозите които почти никога не се сбъдват.
  • Краси, благодаря ти за хубавия коментар! Така си е
    Стойчо, както винаги си оригинален. Поставям в раздел "можещи" Благодаря ти и за чудесните пожелания! Чак ми се прищя да отида на фитнес ....
    Дани, благодаря сърдечно! Радва ме присъствието ти тук.... всеки път....
    Ели, любима е, нали? Много ти благодаря!
    Океан, благодаря ти, че се спря при мен!
    Ачо, благодаря ти пак, и пак, и пак... До нови!
    Руми, прегръщам те и ти благодаря от сърце!
    Ангелче, за малко да те пропусна. Нямаше да си простя. Много, много ти благодаря!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...