30.05.2019 г., 9:24

Пристрастена

1.8K 19 18

Събудих се с мъждукащо прозрение –

пристрастия изпитвам. Непростимо е!

Проблесна закъсняло просветление –

без тях да съществувам, немислимо е!

 

Към вътрешния чар изпитвам слабости

и няма ли го, някак натъжена съм.

Денят е лек и пълен е със радости

щом дневна доза чар осигурена е.

 

Усещам към доброто аз пристрастие,

а липсата душата разболява ми.

Но срещите със него носят щастие

и дневна доза радост те доставят. И …

 

Пристрастие изпитвам, и влечение,

към любовта – онази, безусловната.

И всеки миг със нея е лечение,

диета е, и то най-здравословната.

 

Каквото и да казват психолозите,

за мен са важни всичките пристрастия

и искам всеки ден да вземам дозите,

а те да утоляват в мене страстите.

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прегръщам те, Бени и ти благодаря!
  • Чудесен замисъл и реализация!.. Убедителен финал! Браво, Веси!
  • Благодаря ти, Гавраиле! Усмихнат и спокоен ден ти желая!
  • Еси,правилно не вярвай на психолозите те са по залозите които почти никога не се сбъдват.
  • Краси, благодаря ти за хубавия коментар! Така си е
    Стойчо, както винаги си оригинален. Поставям в раздел "можещи" Благодаря ти и за чудесните пожелания! Чак ми се прищя да отида на фитнес ....
    Дани, благодаря сърдечно! Радва ме присъствието ти тук.... всеки път....
    Ели, любима е, нали? Много ти благодаря!
    Океан, благодаря ти, че се спря при мен!
    Ачо, благодаря ти пак, и пак, и пак... До нови!
    Руми, прегръщам те и ти благодаря от сърце!
    Ангелче, за малко да те пропусна. Нямаше да си простя. Много, много ти благодаря!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...