Събудих се с мъждукащо прозрение –
пристрастия изпитвам. Непростимо е!
Проблесна закъсняло просветление –
без тях да съществувам, немислимо е!
Към вътрешния чар изпитвам слабости
и няма ли го, някак натъжена съм.
Денят е лек и пълен е със радости
щом дневна доза чар осигурена е.
Усещам към доброто аз пристрастие,
а липсата душата разболява ми.
Но срещите със него носят щастие
и дневна доза радост те доставят. И …
Пристрастие изпитвам, и влечение,
към любовта – онази, безусловната.
И всеки миг със нея е лечение,
диета е, и то най-здравословната.
Каквото и да казват психолозите,
за мен са важни всичките пристрастия
и искам всеки ден да вземам дозите,
а те да утоляват в мене страстите.
Веси_Еси (Еси)
© Еси Всички права запазени