11 may 2006, 21:01

ПристъпИ

  Poesía
739 0 6
ПристъпИ в тъмнината,
там където родени от сънища,
като нощен прибой
на гората листата шумят,
а пътеките скрити
от погледи търсят дъгата,
която прави любов
със звездите и снежни
планиски чукари.

Пристъпи много тихо,
но не настъпвай чертата,
зад която в себичност изгаряме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И от мен поздравления за стиха!
  • Благодаря ви, за хубавите думи!
    Радвам се, че ви е докоснал този стих!
    Поздрави!
  • Красив стих!
  • Много е красиво!!!"като нощен прибой
    на гората листата шумят,
    а пътеките скрити
    от погледи търсят дъгата,
    която прави любов
    със звездите "
  • По пътеката скрита
    вървя в тъмнината
    тихо на пръсти пристъпвам.
    Виждам я,ето..,
    с пръсти докосвам дъгата,
    но тука се спирам,
    че инак чертата ностъпвам.

    Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...