May 11, 2006, 9:01 PM

ПристъпИ

  Poetry
738 0 6
ПристъпИ в тъмнината,
там където родени от сънища,
като нощен прибой
на гората листата шумят,
а пътеките скрити
от погледи търсят дъгата,
която прави любов
със звездите и снежни
планиски чукари.

Пристъпи много тихо,
но не настъпвай чертата,
зад която в себичност изгаряме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И от мен поздравления за стиха!
  • Благодаря ви, за хубавите думи!
    Радвам се, че ви е докоснал този стих!
    Поздрави!
  • Красив стих!
  • Много е красиво!!!"като нощен прибой
    на гората листата шумят,
    а пътеките скрити
    от погледи търсят дъгата,
    която прави любов
    със звездите "
  • По пътеката скрита
    вървя в тъмнината
    тихо на пръсти пристъпвам.
    Виждам я,ето..,
    с пръсти докосвам дъгата,
    но тука се спирам,
    че инак чертата ностъпвам.

    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...