11 мая 2006 г., 21:01

ПристъпИ

743 0 6
ПристъпИ в тъмнината,
там където родени от сънища,
като нощен прибой
на гората листата шумят,
а пътеките скрити
от погледи търсят дъгата,
която прави любов
със звездите и снежни
планиски чукари.

Пристъпи много тихо,
но не настъпвай чертата,
зад която в себичност изгаряме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от мен поздравления за стиха!
  • Благодаря ви, за хубавите думи!
    Радвам се, че ви е докоснал този стих!
    Поздрави!
  • Красив стих!
  • Много е красиво!!!"като нощен прибой
    на гората листата шумят,
    а пътеките скрити
    от погледи търсят дъгата,
    която прави любов
    със звездите "
  • По пътеката скрита
    вървя в тъмнината
    тихо на пръсти пристъпвам.
    Виждам я,ето..,
    с пръсти докосвам дъгата,
    но тука се спирам,
    че инак чертата ностъпвам.

    Поздрав!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...