11 мая 2006 г., 21:01

ПристъпИ

741 0 6
ПристъпИ в тъмнината,
там където родени от сънища,
като нощен прибой
на гората листата шумят,
а пътеките скрити
от погледи търсят дъгата,
която прави любов
със звездите и снежни
планиски чукари.

Пристъпи много тихо,
но не настъпвай чертата,
зад която в себичност изгаряме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И от мен поздравления за стиха!
  • Благодаря ви, за хубавите думи!
    Радвам се, че ви е докоснал този стих!
    Поздрави!
  • Красив стих!
  • Много е красиво!!!"като нощен прибой
    на гората листата шумят,
    а пътеките скрити
    от погледи търсят дъгата,
    която прави любов
    със звездите "
  • По пътеката скрита
    вървя в тъмнината
    тихо на пръсти пристъпвам.
    Виждам я,ето..,
    с пръсти докосвам дъгата,
    но тука се спирам,
    че инак чертата ностъпвам.

    Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...