На прага бях...

На прага стоях...

На прага на Рая,

който дори Адам не е познал.

И сякаш престъпях го,

но ти кротко затвори пред мене вратата.

Видях, че Нея диреше сред сенките в тълпата.

Не ме излъга ти,

а само потопи дълбоко във очите

Истината, дето вечно стяга те в гърдите.

И всичко даде ми,

от нищото, останало във твоето сърце...

Таеше черната си празнота зад слънчево лице.

Любовта ти огнена

към Нея не намери своя скъп адрес.

Пламтяща скита в тъжния ти свят и днес.

Не си виновен ти - 

как сам да изречеш на глас

присъдата си мрачна като таз - 

"Любов завинаги, любов докрай... несподелена!"