Присъда
На прага бях...
На прага стоях...
На прага на Рая,
който дори Адам не е познал.
И сякаш престъпях го,
но ти кротко затвори пред мене вратата.
Видях, че Нея диреше сред сенките в тълпата.
Не ме излъга ти,
а само потопи дълбоко във очите
Истината, дето вечно стяга те в гърдите.
И всичко даде ми,
от нищото, останало във твоето сърце...
Таеше черната си празнота зад слънчево лице.
Любовта ти огнена
към Нея не намери своя скъп адрес.
Пламтяща скита в тъжния ти свят и днес.
Не си виновен ти -
как сам да изречеш на глас
присъдата си мрачна като таз -
"Любов завинаги, любов докрай... несподелена!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
