На прага бях...
На прага стоях...
На прага на Рая,
който дори Адам не е познал.
И сякаш престъпях го,
но ти кротко затвори пред мене вратата.
Видях, че Нея диреше сред сенките в тълпата.
Не ме излъга ти,
а само потопи дълбоко във очите
Истината, дето вечно стяга те в гърдите.
И всичко даде ми,
от нищото, останало във твоето сърце... ...