31 mar 2009, 21:57

Присъда

  Poesía
2K 1 17

Когато всеки ден е изпитание,

а всяка нощ - безмилостна преграда...

Когато всяка мисъл е желание,

а споменът - единствена наслада...

 

Когато всяка стъпка е обречена

и всеки зов замръзва във гърдите ти...

А думите, така и неизречени,

потъват в самотата на очите ти...

 

Когато нямаш сълзи да заплачеш...

Дилемата клони към "... да не бъда"

(щом вече и за себе си не значиш!)...

Тогава да обичаш е присъда!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...