Когато всеки ден е изпитание,
а всяка нощ - безмилостна преграда...
Когато всяка мисъл е желание,
а споменът - единствена наслада...
Когато всяка стъпка е обречена
и всеки зов замръзва във гърдите ти...
А думите, така и неизречени,
потъват в самотата на очите ти...
Когато нямаш сълзи да заплачеш...
Дилемата клони към "... да не бъда"
(щом вече и за себе си не значиш!)...
Тогава да обичаш е присъда!