Сама себе си осъдих
до смърт да те обичам.
Да стъпча гордостта си
и все след теб да тичам.
Проклех се да те чакам
с очи за други слепи.
Напразно да копнея
за устните ни слети.
Обрекох се сама
да бъда жива рана.
Да търся любовта ти,
а нея да я няма.
Наказах си душата
до смърт да те обича.
Да бъда нежелана,
но пак след теб да тичам.
© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados