Присъда

Poetry » Love

713 0 5

Сама себе си осъдих

до смърт да те обичам.

Да стъпча гордостта си

и все след теб да тичам.

Проклех се да те чакам

с очи за други слепи.

Напразно да копнея

за устните ни слети.

Обрекох се сама

да бъда жива рана.

Да търся любовта ти,

а нея да я няма.

Наказах си душата

до смърт да те обича.

Да бъда нежелана,

но пак след теб да тичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Juliet- (Ренета Данкова)

Успя да ме разплачеш, Мануела! Открих себе си в твоя стих.

2011-03-30T15:31:53+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Понякога обичаме някой,който не може да отвърне със същото.Няма как да кажем на сърцето да спре.Поздравявам те,за искрения стих!

2011-03-30T13:43:15+03:00
missklara (Клара)

Много истинско

2011-03-29T22:34:29+03:00
zlatina932 (Златина стефанова)

tva e super bravo a mejdu drugoto kak se poblikuva tvorbaÉ che sum nova tuk i mie malko trudno

2011-03-29T22:34:28+03:00
ZAPP (Запрян Колев)

Има сърце този стих.Тъжно, но тупти.Поздрав!

2011-03-29T21:27:44+03:00