25 jun 2007, 1:25

Присъда

  Poesía
1.3K 0 16
 

От сърцето на залеза

                          тъмен пурпур изтича -

без пощада преряза го

                          тънък лъч безразличие.

Неочаквано в сенките

                          бе удавен денят

и в очите полепна

                          непризната вина.


Пред луната белязана,

                           скръбен, вятърът срича,

сред тъга неизказана

                           вечерта коленичи,

под звездите студени

                           търси прислон нощта,

не открила спасение

                            даже в миг суета.


Всички думи неказани

                            са въпрос реторичен -

аз не мога да вляза

                            в твоя свят прозаичен,

предвидливо запазен

                            зад висока стена

срещу всички зарази -

                            там ще бъда сама...


            *          *          *

Позволи ми да бъда

                            не дотам прагматична -

имам тежка присъда -

                            само тебе обичам!



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това "Т" се е вмъкнало кой знае как, без да го забележа...
    Обаче за глаголното време може да се поспори. Изтича сега, като следствие от това, че е било прерязано (сърцето на залеза).
    По принцип приемам всякакви забележки и винаги съм готова да се поправя. Не смятам, че съм безгрешна. Благодаря за това, че ми обърна внимание, Ангар.
  • Много хубав стих! Тежък и истински! А ако трябва да отбележа кое от него най-много, страшно ми харесва, трябва да го препиша целият!
    /Но може би в този ред - "без пощата преряза го тънък лъч безразличие" - има две правописни грешчици: думите трябва да са "пощада" и "прерязва" - прорязва - за да е в сегашно време като "изтича"?/
  • Много хубав ритъм и приятни стихове! Поздрав!
  • Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
    Сламка ми трябва. Трошица любов.
    Кредит от теб, позволи да изтегля.
    Плащам с живота си,
    мое проклятие - и благослов.
  • Красиво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...