Jun 25, 2007, 1:25 AM

Присъда

  Poetry
1.3K 0 16
 

От сърцето на залеза

                          тъмен пурпур изтича -

без пощада преряза го

                          тънък лъч безразличие.

Неочаквано в сенките

                          бе удавен денят

и в очите полепна

                          непризната вина.


Пред луната белязана,

                           скръбен, вятърът срича,

сред тъга неизказана

                           вечерта коленичи,

под звездите студени

                           търси прислон нощта,

не открила спасение

                            даже в миг суета.


Всички думи неказани

                            са въпрос реторичен -

аз не мога да вляза

                            в твоя свят прозаичен,

предвидливо запазен

                            зад висока стена

срещу всички зарази -

                            там ще бъда сама...


            *          *          *

Позволи ми да бъда

                            не дотам прагматична -

имам тежка присъда -

                            само тебе обичам!



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това "Т" се е вмъкнало кой знае как, без да го забележа...
    Обаче за глаголното време може да се поспори. Изтича сега, като следствие от това, че е било прерязано (сърцето на залеза).
    По принцип приемам всякакви забележки и винаги съм готова да се поправя. Не смятам, че съм безгрешна. Благодаря за това, че ми обърна внимание, Ангар.
  • Много хубав стих! Тежък и истински! А ако трябва да отбележа кое от него най-много, страшно ми харесва, трябва да го препиша целият!
    /Но може би в този ред - "без пощата преряза го тънък лъч безразличие" - има две правописни грешчици: думите трябва да са "пощада" и "прерязва" - прорязва - за да е в сегашно време като "изтича"?/
  • Много хубав ритъм и приятни стихове! Поздрав!
  • Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
    Сламка ми трябва. Трошица любов.
    Кредит от теб, позволи да изтегля.
    Плащам с живота си,
    мое проклятие - и благослов.
  • Красиво!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...