От сърцето на залеза
тъмен пурпур изтича -
без пощада преряза го
тънък лъч безразличие.
Неочаквано в сенките
бе удавен денят
и в очите полепна
непризната вина.
Пред луната белязана,
скръбен, вятърът срича,
сред тъга неизказана
вечерта коленичи,
под звездите студени
търси прислон нощта,
не открила спасение
даже в миг суета.
Всички думи неказани
са въпрос реторичен -
аз не мога да вляза
в твоя свят прозаичен,
предвидливо запазен
зад висока стена
срещу всички зарази -
там ще бъда сама...
* * *
Позволи ми да бъда
не дотам прагматична -
имам тежка присъда -
само тебе обичам!
© Йорданка Гецова Все права защищены
Обаче за глаголното време може да се поспори. Изтича сега, като следствие от това, че е било прерязано (сърцето на залеза).
По принцип приемам всякакви забележки и винаги съм готова да се поправя. Не смятам, че съм безгрешна. Благодаря за това, че ми обърна внимание, Ангар.