25 июн. 2007 г., 01:25

Присъда

1.3K 0 16
 

От сърцето на залеза

                          тъмен пурпур изтича -

без пощада преряза го

                          тънък лъч безразличие.

Неочаквано в сенките

                          бе удавен денят

и в очите полепна

                          непризната вина.


Пред луната белязана,

                           скръбен, вятърът срича,

сред тъга неизказана

                           вечерта коленичи,

под звездите студени

                           търси прислон нощта,

не открила спасение

                            даже в миг суета.


Всички думи неказани

                            са въпрос реторичен -

аз не мога да вляза

                            в твоя свят прозаичен,

предвидливо запазен

                            зад висока стена

срещу всички зарази -

                            там ще бъда сама...


            *          *          *

Позволи ми да бъда

                            не дотам прагматична -

имам тежка присъда -

                            само тебе обичам!



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Гецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това "Т" се е вмъкнало кой знае как, без да го забележа...
    Обаче за глаголното време може да се поспори. Изтича сега, като следствие от това, че е било прерязано (сърцето на залеза).
    По принцип приемам всякакви забележки и винаги съм готова да се поправя. Не смятам, че съм безгрешна. Благодаря за това, че ми обърна внимание, Ангар.
  • Много хубав стих! Тежък и истински! А ако трябва да отбележа кое от него най-много, страшно ми харесва, трябва да го препиша целият!
    /Но може би в този ред - "без пощата преряза го тънък лъч безразличие" - има две правописни грешчици: думите трябва да са "пощада" и "прерязва" - прорязва - за да е в сегашно време като "изтича"?/
  • Много хубав ритъм и приятни стихове! Поздрав!
  • Бързо потъвам. Смъртта ме притегля.
    Сламка ми трябва. Трошица любов.
    Кредит от теб, позволи да изтегля.
    Плащам с живота си,
    мое проклятие - и благослов.
  • Красиво!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...