25 sept 2022, 19:56

Присъда

727 1 1

Ще бъда твоята най-голяма любов.

Неизлечимата, която ще те разболява

от време на време.

Ще бъда сянка на целия ти живот...

ще бъда спомен, мечта и болезнено бреме.

Ще съм апатията и дъжда по прозорците.

Ще съм лавата, която те изгаря.

Ще съм тъжните песни на птиците

и с името ми ще наричаш безкрая.

Ще съм трудната глътка въздух,

която реже дробовете ти...

Ще съм от ада излязъл призрак,

който все се изплъзва от ръцете ти.

Ще чувстваш моята ръка на сърцето си,

стискаща го силно, сякаш до пръсване

и ще молиш за милост душата си,

някога да успее да ме пусне.

Аз съм... и ще бъда приказката с тъжен край,

Сладка грешка, разочарование, омраза.

Аз съм... и ще бъда твой изгубен рай...

Твой грях, присъда... и неспечелена награда.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вени Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...