Sep 25, 2022, 7:56 PM

Присъда

  Poetry » Love
726 1 1

Ще бъда твоята най-голяма любов.

Неизлечимата, която ще те разболява

от време на време.

Ще бъда сянка на целия ти живот...

ще бъда спомен, мечта и болезнено бреме.

Ще съм апатията и дъжда по прозорците.

Ще съм лавата, която те изгаря.

Ще съм тъжните песни на птиците

и с името ми ще наричаш безкрая.

Ще съм трудната глътка въздух,

която реже дробовете ти...

Ще съм от ада излязъл призрак,

който все се изплъзва от ръцете ти.

Ще чувстваш моята ръка на сърцето си,

стискаща го силно, сякаш до пръсване

и ще молиш за милост душата си,

някога да успее да ме пусне.

Аз съм... и ще бъда приказката с тъжен край,

Сладка грешка, разочарование, омраза.

Аз съм... и ще бъда твой изгубен рай...

Твой грях, присъда... и неспечелена награда.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вени Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...