25.09.2022 г., 19:56

Присъда

725 1 1

Ще бъда твоята най-голяма любов.

Неизлечимата, която ще те разболява

от време на време.

Ще бъда сянка на целия ти живот...

ще бъда спомен, мечта и болезнено бреме.

Ще съм апатията и дъжда по прозорците.

Ще съм лавата, която те изгаря.

Ще съм тъжните песни на птиците

и с името ми ще наричаш безкрая.

Ще съм трудната глътка въздух,

която реже дробовете ти...

Ще съм от ада излязъл призрак,

който все се изплъзва от ръцете ти.

Ще чувстваш моята ръка на сърцето си,

стискаща го силно, сякаш до пръсване

и ще молиш за милост душата си,

някога да успее да ме пусне.

Аз съм... и ще бъда приказката с тъжен край,

Сладка грешка, разочарование, омраза.

Аз съм... и ще бъда твой изгубен рай...

Твой грях, присъда... и неспечелена награда.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вени Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...