Ще бъда твоята най-голяма любов.
Неизлечимата, която ще те разболява
от време на време.
Ще бъда сянка на целия ти живот...
ще бъда спомен, мечта и болезнено бреме.
Ще съм апатията и дъжда по прозорците.
Ще съм лавата, която те изгаря.
Ще съм тъжните песни на птиците
и с името ми ще наричаш безкрая.
Ще съм трудната глътка въздух,
която реже дробовете ти...
Ще съм от ада излязъл призрак,
който все се изплъзва от ръцете ти.
Ще чувстваш моята ръка на сърцето си,
стискаща го силно, сякаш до пръсване
и ще молиш за милост душата си,
някога да успее да ме пусне.
Аз съм... и ще бъда приказката с тъжен край,
Сладка грешка, разочарование, омраза.
Аз съм... и ще бъда твой изгубен рай...
Твой грях, присъда... и неспечелена награда.
© Вени Георгиева Все права защищены