Присъдата на любовта
Присъдата на любовта
В невидими прегради на сърцето
се ражда любовта ни и тупти,
а после плъзва смело накъдето
отправили сме блянове, мечти.
Връхлитат ни вълните ù копнежно,
измиват в нас и мъка, и тъга,
но толкова префинено и нежно,
че даже не усещаме това.
Пробужда тя душите ни и знае,
че честичко се сърдим и гневим –
до болка любопитни – да узнаем
ще срещнем ли любима и любим.
Но отговор не дава наготово.
Не търсим ли със собствени очи,
понякога осъжда ни сурово –
и сладка да е, може да горчи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росен Гъдев Todos los derechos reservados
