Присъдата на любовта
Присъдата на любовта
В невидими прегради на сърцето
се ражда любовта ни и тупти,
а после плъзва смело накъдето
отправили сме блянове, мечти.
Връхлитат ни вълните ù копнежно,
измиват в нас и мъка, и тъга,
но толкова префинено и нежно,
че даже не усещаме това.
Пробужда тя душите ни и знае,
че честичко се сърдим и гневим –
до болка любопитни – да узнаем
ще срещнем ли любима и любим.
Но отговор не дава наготово.
Не търсим ли със собствени очи,
понякога осъжда ни сурово –
и сладка да е, може да горчи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росен Гъдев Все права защищены
