Присъдата на любовта
В невидими прегради на сърцето
се ражда любовта ни и тупти,
а после плъзва смело накъдето
отправили сме блянове, мечти.
Връхлитат ни вълните ù копнежно,
измиват в нас и мъка, и тъга,
но толкова префинено и нежно,
че даже не усещаме това.
Пробужда тя душите ни и знае,
че честичко се сърдим и гневим –
до болка любопитни – да узнаем ...