17 jun 2009, 20:14

Присъствие

  Poesía
906 0 10

 

ПРИСЪСТВИЕ

 

Водата, която по теб на талази се стича,

e моята нежност, която облива те цяла,

и силно желание бавно и страстно извлича

от твоето тръпнещо, в огън изгарящо тяло...

 

Косата, която с ръката си бавно разресваш

е моята ласка и тя със вълни те залива.

А после – тъй както ти много харесваш -

се стича по шията и по гръдта ти красива…

 

Последните капки, които по тебе се спускат,

са моите пръсти, които сега те обхождат

със допир ефирен, а после пак, много изкусно,

се плъзват надолу по твойта копринена кожа...

 

Внезапният полъх, на който сега се усмихваш,

са мойте обятия – твоята страст укротили,

а после, когато в леглото си бавно притихваш,

ще тръпнеш - изпълнена с мойте живителни сили...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...