Jun 17, 2009, 8:14 PM

Присъствие

  Poetry
903 0 10

 

ПРИСЪСТВИЕ

 

Водата, която по теб на талази се стича,

e моята нежност, която облива те цяла,

и силно желание бавно и страстно извлича

от твоето тръпнещо, в огън изгарящо тяло...

 

Косата, която с ръката си бавно разресваш

е моята ласка и тя със вълни те залива.

А после – тъй както ти много харесваш -

се стича по шията и по гръдта ти красива…

 

Последните капки, които по тебе се спускат,

са моите пръсти, които сега те обхождат

със допир ефирен, а после пак, много изкусно,

се плъзват надолу по твойта копринена кожа...

 

Внезапният полъх, на който сега се усмихваш,

са мойте обятия – твоята страст укротили,

а после, когато в леглото си бавно притихваш,

ще тръпнеш - изпълнена с мойте живителни сили...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....