Jun 17, 2009, 8:14 PM

Присъствие

  Poetry
905 0 10

 

ПРИСЪСТВИЕ

 

Водата, която по теб на талази се стича,

e моята нежност, която облива те цяла,

и силно желание бавно и страстно извлича

от твоето тръпнещо, в огън изгарящо тяло...

 

Косата, която с ръката си бавно разресваш

е моята ласка и тя със вълни те залива.

А после – тъй както ти много харесваш -

се стича по шията и по гръдта ти красива…

 

Последните капки, които по тебе се спускат,

са моите пръсти, които сега те обхождат

със допир ефирен, а после пак, много изкусно,

се плъзват надолу по твойта копринена кожа...

 

Внезапният полъх, на който сега се усмихваш,

са мойте обятия – твоята страст укротили,

а после, когато в леглото си бавно притихваш,

ще тръпнеш - изпълнена с мойте живителни сили...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...