17.06.2009 г., 20:14

Присъствие

904 0 10

 

ПРИСЪСТВИЕ

 

Водата, която по теб на талази се стича,

e моята нежност, която облива те цяла,

и силно желание бавно и страстно извлича

от твоето тръпнещо, в огън изгарящо тяло...

 

Косата, която с ръката си бавно разресваш

е моята ласка и тя със вълни те залива.

А после – тъй както ти много харесваш -

се стича по шията и по гръдта ти красива…

 

Последните капки, които по тебе се спускат,

са моите пръсти, които сега те обхождат

със допир ефирен, а после пак, много изкусно,

се плъзват надолу по твойта копринена кожа...

 

Внезапният полъх, на който сега се усмихваш,

са мойте обятия – твоята страст укротили,

а после, когато в леглото си бавно притихваш,

ще тръпнеш - изпълнена с мойте живителни сили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...