5 jun 2009, 20:38

Присъствие

  Poesía » Otra
2.5K 0 48

Днес ръцете ми плахо целуват клавишите.

(не си тръгвай, дори ще попея)

И съвсем нелогична и толкова глупава,

аз навъпреки... пак те живея.

Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми,

ще присъствам сега в самотата ти.

Отмъщавам със думи. Дори ще крещя.

(потърпи още малко, приятелю)

След това ще затръшна до писък вратата

в лицето ти, за да не виждаш,

че ще бъдеш отсъствие в мен и душата,

в която последен умираш...

Ако можех да върна сълзите на времето

и да бъда пак малко момиче.

Бих си сляла очите със друг, не със твоите.

Бих се влюбила в някой... различен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • крясък в лицето на живота...
    !!!
  • Невероятно силно стихотворение!
    От душа...
  • Много ми хареса! Изпълнено с много смисъл, с цял един живот.
  • "И съвсем нелогична и толкова глупава,
    аз навъпреки... пак те живея.
    Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми,
    ще присъствам сега в самотата ти."

    Бисерно море...
  • Почитания !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...