11 abr 2015, 20:36

Притча 

  Poesía » Otra
807 3 12

За Господ мама ми разказва,

когато вечер ме приспива.

И аз сънувам, че сме ангели,

притихнали в безлюдна нива.

 

И също, че сме пъстри птички,

в гнездо от клечици и сламки,

или зрънца, когато никнат,

че вече зимата я няма.

 

Че в този свят е вечна пролет

и слънцето е пита медена.

А ние сме пчелици в полет,

и златен прах по нас полепва.

 

Че няма друга – по-красива!

любов сърцето да владее.

Орачи сме в небесна нива,

която трябва да засеем.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, Слави, напълни ми душата с този стих, млади приятелю!...Много, много успехи и щастливи мигове в живота ти желая!...
  • БЛАГОДАРЯ ТИ И ЗА ТОЗИ СТИХ
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=341873

    Много си добър!!!
    ПИШИ!
  • Браво на теб, Славе!Ако така продължаваш, ще стане от тебе поет!
    Христос Воскресе! Бъди!!
  • Браво, детенце, запази душата си чиста.
  • Христос воскресе!
  • Браво ! Христос Воскресе!
  • Че няма друга – по-красива!
    любов сърцето да владее.
    Орачи сме в небесна нива,
    която трябва да засеем.

    Мама ти разказва за най-могъщият Цар!За Абсолюта!Браво на мама!
    Христос Восресе, Слънчице!Хубаво е стихотворението ти!
    Бог в теб и с теб!
  • Чудесно стихотворение.Бог да те благослови теб и семейството,
    което те възпитава в Христовата вяра!
    Амин!
  • Да,прекрасно е! Браво!
  • Прекрасно е, Слави! Ти си роден поет! Поздрави!
  • Разплака ме, дечко...
    Напълни ми душата с надежда.
    Ще остана в сайта заради теб.
    Благодаря ти, Слави, имам нужда от твоите изпълнени с красота и чистота стихове!
    БЪДИ!
  • Ти, Слави, можеш да бъдеш пример за много възрастни!
Propuestas
: ??:??