Притча
За Господ мама ми разказва,
когато вечер ме приспива.
И аз сънувам, че сме ангели,
притихнали в безлюдна нива.
И също, че сме пъстри птички,
в гнездо от клечици и сламки,
или зрънца, когато никнат,
че вече зимата я няма.
Че в този свят е вечна пролет
и слънцето е пита медена.
А ние сме пчелици в полет,
и златен прах по нас полепва.
Че няма друга – по-красива!
любов сърцето да владее.
Орачи сме в небесна нива,
която трябва да засеем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слави Тодоров Todos los derechos reservados
