За Господ мама ми разказва,
когато вечер ме приспива.
И аз сънувам, че сме ангели,
притихнали в безлюдна нива.
И също, че сме пъстри птички,
в гнездо от клечици и сламки,
или зрънца, когато никнат,
че вече зимата я няма.
Че в този свят е вечна пролет
и слънцето е пита медена.
А ние сме пчелици в полет,
и златен прах по нас полепва.
Че няма друга – по-красива!
любов сърцето да владее.
Орачи сме в небесна нива,
която трябва да засеем.
© Слави Тодоров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
